Добре дошли в Almart.bg | Онлайн магазин за кафе
 
(0 продукта) - 0,00 лв.

Нямате добавени продукти в количката.

 

Блог на онлайн магазин Almart.bg

Блог на онлайн магазин Almart.bg

  • Все повече диви видове кафе, включително арабика, са в опасност от изчезване

    За първи път диви сортове арабика се класифицират като застрашени. Най-лошото е, че нови изследвания показват, че 60% от всички диви видове кафе сега са под заплаха от изчезване, което представлява дългосрочен риск за местното и глобалното предлагане.

    Учени от базираната в Обединеното кралство кралска ботаническа градина, Кю, излязоха с два нови доклада. Първият е посветен на научните постижения и се фокусира върху високия потенциал за изчезване за повечето видове диви кафета в света. Вторият е фокусиран към биологичното състояние и изменението на климата, както и дългосрочните заплахи, които то поставя пред дивата арабика, главно в Етиопия.

    Заедно документите предлагат мрачна дългосрочна перспектива за бъдещето на дивото кафе, в което пулът от генетичен материал, достъпен за учените и животновъдите, може да бъде драстично намален през следващите десетилетия.

    „По отношение на устойчивостта, това е много дълъг поглед. Ние се интересуваме от десетилетия, ”каза д-р Аарон Дейвис, водещ изследовател за двете вестници, пред Daily Coffee News от Лондон. "Това каза, ако не започнем да правим нещо сега, може да е твърде късно."

    60% в опасност от изчезване
    Изследователите изчисляват, че съществуват 124 вида кафе в природата. Това е забележителен брой, като се има предвид, че само две са широко използвани за търговско производство: Coffea Arabica (известен само като арабика) и Coffea Canephora (робуста).

    От тези видове кафе - голяма част от които идват от горите на генетичното родно място на Арабика, Етиопия, други части на Африка и Мадагаскар - около 60% сега са класифицирани според стандартите на IUCN за Червения списък, под заплаха от изчезване поради обезлесяване, изменение на климата и разпространението и тежестта на гъбичните патогени и вредители.

    Кафе, отглеждано в гората Harenna в Етиопия. Д-р Аарон Дейвис и Техейн Гонфа. Изображение RBG Kew.
    Кафе, отглеждано в гората Harenna в Етиопия. Д-р Аарон Дейвис и Техейн Гонфа. Снимка с любезното съдействие на Кю.

    Дейвис отбеляза, че за някои хора в сектора на кафето, опазването на дивите видове може да изглежда „малко напуснато поле“, но той също така посочи факта, че търговското отглеждане на две диви видове сам, арабика и робуста, са създали цялостен глобален икономика, която става все по-крехка като промените в климата и дори когато се адаптират вкусовете на хората.

    - Това е належащ въпрос, когато говорите с развъдчици за кафе; достъпът до генетичен материал става все по-труден, ”каза Дейвис пред DCN. "Откъдето седя, ако ограничаваш възможностите си до арабика и робуста, ограничаваш бъдещето си."

    Според Дейвис секторът за кафе е около 20-30 години зад други селскостопански сектори в усилията си за изследване и опазване на устойчивостта, въпреки факта, че се разпространява и консумира.

    Застрашен [застрашен] кафе Namoroko (Coffea namorokensis), западен Мадагаскар. Image_Aaron Davis, RBG, Kew.
    Застрашен (застрашен) кафе Namoroko (Coffea namorokensis) в западен Мадагаскар. Снимка на Аарон Дейвис, с любезното съдействие на Кю.

    Д-р Eimear Nic Lughadha, старши изследовател в Kew, заяви, че глобалната оценка за застрашеност от изчезване за всички видове растения е 22%, в сравнение с 60% марка за кафе.
    „Някои от оценените видове кафе не са били наблюдавани в дивата природа повече от 100 години и е възможно някои от тях вече да са изчезнали“, каза Ник Лугада в съобщение от публикацията на доклада. „Надяваме се, че тези нови данни ще подчертаят видовете, които ще бъдат приоритетни за устойчивостта на сектора за производство на кафе, за да могат да се предприемат подходящи действия за запазване на бъдещето им.“

    Местното опазване на горите в Етиопия, Мадагаскар или на други места, където дивото кафе расте, е една от основните консервантски загадки на кафето, но Дейвис казва, че също така има съоръжения като банки за семена или отделни колекции от растения.

    Застрашен [застрашен] кафе Ambongo (Coffea ambongensis), западен Мадагаскар. Image_Aaron Davis, RBG, Kew.
    Застрашен (застрашен) кафе Ambongo (Coffea ambongensis) в западен Мадагаскар. Снимката е предоставена от KEW.

    „Проблемът е, че мерките за опазване в природата не са достатъчни; да се улови количеството генетично разнообразие в дивата природа е почти невъзможно - каза Дейвис. От друга страна, добави той, „Поддръжката на тези колекции е много скъпа и никой не иска

  • Как да приготвим кафе "Амарето"

    Чаша Кафе Амарето Кафе Амарето

    Необходими продукти:

    • Сметана
    • 1 ч.л. бадеми печени и фино нарязани
    • 75 г ликьор амарето
    • 300 мл. кафе варенo

    Начин на приготвяне:

    1. Изсипваме горещото кафе в чаша.
    2. Добавяме ликьора и разбъркваме добре.
    3. Украсяваме с битата сметана, бадеми и по избор, поръсваме с малко канела.
  • Класическа рецепта за приготвяне на Ирландско кафе

    Чаша Ирландско кафе Чаша Ирландско кафе

    Необходими Продукти

    • 2 с.л. кафява захар
    • 100 мл. уиски ирландско
    • 4 с.л. сметана разбита
    • 200 мл. кафе тъмно изпечено кафе (Dark)

    Начин на приготвяне:

    1. Взимаме две чаши със "столче" и ги затопляме с малко топла вода.
    2. На дъното на всяка чаша сипваме по 1-2 ч.л. кафява захар, на вкус.
    3. След това добавяме уискито и разбъркваме, докато захарта се разтвори.
    4. Добавяме кафето, без да пълним чашите до горе.
    5. Прибавяме по 2-3 с.л. разбита сметаната. По желание, може да гарнираме с пръчица канела.
  • Различните видове кафе и начините за приготвянето му.

    Различните видове кафе Кафе в ръкохватка

    Много хора започват деня си с чаша ароматно кафе, не само заради чудодейното му въздействие, а и заради прекрасния му вкус и невероятен аромат.
    Една от най-познатите ни форми под които пием кафе е еспресото. За да се създаде чаша еспресо е необходимо повече старание и внимание към детайлите по приготвянето му. Най-подходящия сорт за еспресо е Робустата. Той е с по-високо съдържание на кофеин от Арабиката и е по-евтино, поради което е предпочитан сорт от повечето търговски марки кафе.
    Робустата оформя плътният каймак на еспресото и е по-малко чувствителна към температурата. За приготвянето на хубаво еспресо са нужни около 7 - 8 гр. смляно кафеСлед като поставите кафето в кафе машината си, неговото приготвяне не би трябвало да отнеме повече от 25 до 30 секунди. Богатият каймак на повърхността на чашата кафе, е най-добрият показател за хубавото и качествено еспресо.Истинските ценители смятат, че наистина доброто еспресо, трябва да се пие без добавки, защото само по този начин могат да бъдат усетени качествата му.
    Шварц кафето обикновено е по-леко от еспресото. За приготвянето му са необходими около 2 супени лъжици.. За приготвянето му най-често се използват френската преса, капкова кафе машина или такава с филтър. Процесът на приготвянето му отнема повече време отколкото при еспресото, тъй като при шварц кафето врящата вода преминава през по-едро смляно кафе за по-дълго време и бива прецедена през филтъра в кафе машината.
    Най-лесното за приготвяне кафе е инстантното кафе. То е произведен по същия начин, като всеко друго кафе. Съответно кафето е предварително изпечено, с цел да се подчертае вкуса и аромата му. Температурата, при която се пече, е около 165°C за 8-15 минути, за да може зърната да са изпечени между 25-75%. При процеса се използва и флуидизирано печене от 30 секунди до 4 минути на по-ниска температура, за да се запази аромата и вкуса на кафеените зърна. След като зърната са смлени много ситно, те се поставят в разтвор с вода, за да се премине към следващия етап на извличане на екстракцията на кафето. При този процес смлените зрънца се премазват, добавя се вода и сместа се загрява от 155 до 180°C, с което разтвора се концентрира в 15-30% от масата на кафето. Накрая се пристъпва към последния етап, а именно отстраняване на водата или чрез изсушаване, или чрез замразяване (freeze dry), за да се постигне по–фина консистенция или гранули. По време на процеса на дехидратация, есенциите на кафето, могат да бъдат загубени, но биват заловени и върнати във вече обработеното кафе. Приготвянето му е много лесно и зависи от предпочитанията на всеки. Колкото по-силно кафе искате, толкова повече кафе трябва да сложите, обикновено в топла вода. Някои хора предпочитат разтворимото кафе с горещо мляко вместо с вряща вода.

    А може би най-древният вид кафе е Турското кафе. При него кафените зърна са смлени много фино. Препоръчват се различни видове кафе като смес от робуста, етиопско, колумбийско или йеменско кафе. Характерно за този вид кафе е, че се вари със захар и вода в медено джезве, на много бавен огън до надигане на напитката. За приготвянето на чаша турско кафе са необходими около 1-2 лъжици кафе, захар и вода. За хубавия каймак, е важно джезвето да е със стеснена горна част. След като кафето тръгне да завира, то трябва да се свали от котлона, като се изсипе бавно в подходяща чаша, така че да се запази каймака.
    Студеното кафе е известно още като айс кафетото и най-често се приготвя със студено еспресо и топка сладолед, Фрапето пък от своя страна се е появило още през 1957 година, като днес се приготвя със специална машинка или шейкър, с които се разбива 1 лъжица е инстантното кафе и захар в малко вода до получаване на пяна. След това се добавя лед, студена вода или мляко в зависимост от това, дали е черно или бяло фрапе.

  • Произход на думата „кафе“.

    Думата кафе и нейния произход Произход на думата "кафе"

    Думата “кафе” официално е приета в английския език през 1598 година и произлиза от италианската дума за кафе – caffe. Всъщност тя има по-стар корен, който се крие в турското название на кафето – kahve, което пък от своя страна произлиза от арабски qahwa (или qahhwat al-bun, в превод: вино от зърно). Съществуват теории, че наименованието може би произлиза и от родината на кафето – провинцията Каффа в Югозападна Етиопия.

    Зърното на кафето всъщност е семето на яркочервен плод. Вкусът му е тръпчив и е описван като мек, сладък, дори е оприличаван на вкуса на прасковата и динята. Заради това, първоначално кафето е било използвано като храна, а не като напитка.

    • В Африка суровите зърна кафе се накисват във вода с подправки, след което се дъвчат като бонбони
    • В Гърция и Турция кафето се сервира първо на най-възрастния в стаята.
    • За по-хубава кожа и премахване на бръчки японците обичат да се къпят в смес от кафе и ананас
    • Доскоро действието на кафето се свързваше най-вече с наличието на кофеин, но в последните години, учените изтъкват и ролята на антиоксидантите в него. Освен познатото тонизиращо тялото и стимулиращо ума действие, учените посочват чашата ни кафе и като основен източник на антиоксиданти в съвременното меню.
    • Копи Лувак, най-скъпото кафе на света, се прави от изпражненията на едно зверче, наречено азиатска палмова цивета, което консумира зърната. Необичайният метод на добиване е причина и за необичайно високата му цена, достигаща до $1200 за килограм.
    • Научно доказано е, че млякото в кафето отслабва ефекта на кофеина.
    • Кафето неведнъж е било забранявано. Мюсюлмански владетел от 16 век забранил да се пие кафе, заради неговите необичайни стимулиращи ефекти. През 1675 г. крал Чарлз II пък затворил кафенетата, защото мислел, че хората се събират там, за да заговорничат срещу него.
  • Интересни факти за кафето

    http://www.curiousaboutcuisine.com/coffee/

    Така че това, което е автентичността на кафе? Нека да погледнем в историята си.

    Кафе, (Coffea арабика) на Java боб започва като червеникаво Бери расте на храст или дърво, което, когато се прибира, се обелва за "боб" вътре.

    Кафе на зърна, преди прибиране на реколтата
    Кафе на зърна, преди прибиране на реколтата
    Боб кафе е след това печено, за да изведат на маслата на боб, които определят неговите вкус (това допълнение към околната среда тя се отглежда в).

    Кафе е сварено като напитка за повече от хиляда години, първоначално в арабския свят, където за първи път са установени кафенета. Първо, отглеждани и прибирани в Йемен и Етиопия и търгува почти навсякъде, където пристанища и търговци се събраха, кафе се ползва в целия свят в размер на повече от 2 милиарда чаши на ден.

    В допълнение към арабския свят, кафенета станаха популярни в цяла Европа започва във Венеция през ия 1400 г., пристанище известен с търговията с подправки. Кафе къщи са атрактивни тогава, както и сега, тъй като те са места, където хората могат да се социализират и да обсъждат всичко от музика в политиката, особено в Англия и Франция, където те стават клубове или кафенета. В американските колонии, кафе беше предпочитаната напитка над чай след историческия протеста на Бостън Чай партия, когато чай бил хвърлен в пристанището от революционерите, които се противопоставят на английски данък чай.

    Кафето е наистина силно търговска стока ... номер две в първите десет в списъка на стоки, от втора до масло. Дали за стимулация, когато енергията изостава или социализация, вградени в работния ден, прясно смляно кафе от боб осигурява най-богатият аромат дали е капеше, пресовани или дори се оживи.
    Наскоро бях достатъчно късмет, за да получите два подаръка на кафе един от смес специален резерв в Коста Рика и още един от сина ми и съпругата му, които току-що се върна от Кона, Хавай. Богатата Коста Рика кафето намекна на земно. Подобно на вино, тероара, природната среда тя се отглежда в, изскочи сам. Той беше богат и смели. Кона, от друга страна е ясно гладка; тя имаше вкус как пасатите чувстват. Наслаждавам се пиене и двата вида. Аз съм сертифициран кафе сноб. Аз не пия със захар или пенлива или ароматизирани кафе, само на тъмно, смели варя с малко органична крем. Харесва ми кафе автентични.

    еспресо
    еспресо
    Лично аз предпочитам моето кафе натиснат във френска преса и черно, с нула calories.Or с едно докосване на крем. Развих вкус към по-лек вариант, без захар, с течение на времето. Моят избор е да се избегнат сметана калории или сладки сиропи. Ако загубата на тегло е във вашия ум, рязане на калории и мазнини в сложни кафе напитки може да ви помогне да отслабнете и да купуват нови дрехи с икономиите. Няколко стотин калории, записани на ден е няколко паунда на месец.

    При посещение на семейството в Швеция, ми хареса почивката на обед кафе, когато братовчедите ми спря колата по време на нашите пътувания, и изведоха шведските ролки, прекрасни малки порцеланови чашки и термос с кафе. Но най-добре са тези кану пътувания с баща ми или къмпинг в пустинята, когато ние ще се вари смляното кафе в саксия лагер и се добавя студена вода, за да се направи на основание потъват на дъното. Аааа, сладкия аромат на това, което сме обичани, гореща чаша кафе в мразовития утринен въздух, Cowboy кафето, дори и да е леко трудна.

  • Сортове кафе - Уикипедиа

    Кафе
    от Уикипедия, свободната енциклопедия

    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D0%B5
    Тази статия е за напитката. За вида заведение вижте Кафене.
    ________________________________________
    Кафѐ се нарича варена напитка, приготвяна от опечените и смлени семена на някои видове кафеено дърво, отглеждани в повече от 70 страни по света.
    Суровото кафе на зърна е една от най-важните за международната търговия селскостопански стоки[1]. Кафето има голямо стопанско значение в световен мащаб, като през 2004 година е най-важният селскостопански износен продукт за 12 държави[2], а през 2005 година е 7-ят по стойност селскостопански износен продукт в света.
    Смята се, че тонизиращият ефект на семената на кафееното дърво е открит в Йемен и североизточните части на Етиопия, след което то започва да се отглежда в Арабския свят.[3] Най-старото достоверно сведение за пиене на кафе е от средата на 15 век и се отнася за суфийските общности в Йемен.[3] От мюсюлманските страни се разпространява към Италия, а след това към останалата част от Европа и към Америка.[4] В Африка и Йемен кафето се използва в някои религиозни церемонии, поради което Етиопската православна църква не допуска употребата му за светски цели, забрана, останала в сила до края на 19 век.[5] Кафето е забранено и в Османската империя през 17 век,[6] а по-късно в Европа то е свързвано с политически заговори.
    Плодовете на кафееното дърво, които съдържат зърната кафе, се добиват от няколко вида малки вечнозелени храсти. Двата най-често отглеждани вида са високо цененият Coffea arabica и Coffea canephora, зърната от който са известни и каторобуста. Вторият от тези два вида е устойчив на опустошителната кафеена листна ръжда (Hemileia vastatrix). И двата вида се отглеждат главно в Латинска Америка, Югоизточна Азия и Африка. След като узреят плодовете се обират, обработват и изсушават. След това семената се изпичат в различна степен, според търсения вкус, смилат се и се сваряват, за да се получи напитката кафе.
    Поради своето съдържание на кофеин кафето действа на хората като стимулант и се е превърнало в една от най-популярните напитки в света[7]. Медицински изследвания дават противоречиви резултати за въздействието на кафето върху здравето[8], което може да зависи в голяма степен от начина на приготвяне[9].

    Кафе на зърна

    Палестина, 1900 г.: счукване в хаван на печените зърна (дясно) и приготвяне на кафе
    Съдържание
    [скриване]
    • 1Наименование
    • 2История
    o 2.1Легенди
    o 2.2Писмени сведения
    • 3Разпространение по света
    o 3.1Италия
    o 3.2Англия
    o 3.3Русия
    o 3.4Бразилия
    o 3.5Индия
    • 4Биология на видовете кафе
    • 5Въздействие върху здравето
    • 6Използване на кафето в домакинството
    • 7Бележки
    • 8Източници
    • 9Външни препратки
    • 10Вижте също
    Наименование[редактиране | редактиране на кода]
    Наименованието на кафето в повечето европейски езици произлиза от неговото име на османски турски kahve. Българският термин е кафе (дошъл вероятно под влияние на френската форма café), но се използват и диалектните форми кавѐ, кайвѐ и кахвѐ[10].
    Турското наименование на кафето, от своя страна, е заето от арабското название на кафето قهوة (кахуа). Според повечето арабски лексикографи първоначално тази дума е обозначавала вид вино, впоследствие тя става основа на глагола каия („нямам апетит“[11]) и оттам е започнала да се използва за кафето, за което се е смятало, че притъпява глада. Съществуват и няколко алтернативни етимологии, според които арабската форма има етиопски произход, например, свързвайки я с географската област Кафа.[11][12] Тамошното наименование на растението обаче е bunn.[11]
    История[редактиране | редактиране на кода]
    Легенди[редактиране | редактиране на кода]
    Историята с откриването на напитката кафе се губи далеч назад във вековете. Има легенда за етиопския пастир Калид (или Калди), живял през 9 век. На него му направило впечатление, че козите му, след като са пасли листа и плодове от определен вид храст, ставали доста игриви, дори и нощем. Като любопитен и любознателен човек той самият опитал от плодовете на този храст и сам почувствал необикновен прилив на сили и добро настроение.
    Според друга легенда първите, усетили ободряващия ефект на кафето и възползвали се от това си откритие, били монасите от християнските манастири в Етиопия. Те приготвяли отвара от кафейните плодове, с която снемали умората и изтощението по време на продължителните религиозни церемонии. Те пък я наричали „Кава“ в чест на персийския владетел Кай Кавус, който според преданието възторжено се възнесъл на крилатата си колесница в небето – така въодушевено се чувствали и те, пиейки тази напитка.
    Писмени сведения[редактиране | редактиране на кода]

    Арабско кафе
    Първите и по-обстойни сведения относно кафето са открити в арабски източници, датиращи около 1000 г. от новата ера. Най-известният и считан за най-добър сорт кафе Мока е наречен така на името на йеменското пристанище Мока, откъдето е тръгнало разпространението на кафето. Но най-първи от арабите започнали да пият кафе не йеменците, а жителите на изчезналия по-късно град Джулфара на територията на емирата Рас ал-Хайма. При разкопките на този легендарен град археолозите открили вероятно най-древните зърна на Арабския полуостров, които се отнасят около началото на 12 век от н.е.
    Предците на тези „джулфарахци“ си приготвяли напитката, варейки цели зърна и изсушени листа. Този начин на приготвяне се използва и до днес на някои места в Арабския полуостров. Бедуинското светло кафе „Далля“ (по названието на медния съд, в който се приготвя) е необичайно силно и затова го пият в специални, мънички чашки, колкото за 2 – 3 глътки. „Далля“ и фурмите са бедуинските „хляб и сол“, с които се посрещат желани и скъпи гости и до днес.
    Първоначално разпространението на кафето ставало бавно. Използвали го главно като лечебно средство при слабост и умора. Освен това самата „одисея“ по разпространението на кафейното дърво се оказала доста дълга и сложна. Арабите, стремейки се да съхранят тайната на своето откритие, отказвали да изнасят сурови семена кафе, обяснявайки, че ако не са предварително изсушени и изпечени, ще се повредят и ще станат негодни за употреба.
    Но многочислените ислямски поклонници, посещаващи Мека, бързо станали почитатели на любимото питие на местните. Скоро започнали да отнасят по родните си места зърна кафе от Мека, наричайки го „ислямско вино“. Поради особено засилилата се страст на арабите към кафето през 1511 г. висшето мюсюлманско духовенство създало в Мека „Съвет по кафето“. На този съвет след дълго обсъждане било решено, че кафето развращава разума и чувствата на правоверните и ги отвлича от правата вяра. Кафето, както и виното, били забранени. Но не след дълго забраната касаеща кафето била постепенно и благополучно забравена.
    Разпространение по света[редактиране | редактиране на кода]

    Култивирани видове кафе
    r:Coffea canephora /robusta/
    m:Coffea canephora и Coffea arabica.
    a:Coffea arabica.
    Разпространението на кафето по света е съпроводено и с множество куриозни факти. Разпространението на кафето по света започва през 16-17 век.
    В средата на 16 век предприемчив арабин на име Шемза, родом от Халеб (в Сирия), преплавал морето с голям запас сурови кафейни зърна и засадил първата кафейна градина на брега на Босфора. Начинанието му се увенчало с неочакван успех. Ароматната напитка много се харесала на турците, които с удоволствие започнали да се събират в кафенетата – на ароматно кафе и приятен разговор. Но както в повечето случаи, успехът ражда и врагове. Цялата отоманска столица се разделила на 2 лагера – лагер на горещите привърженици на кафето, възхваляващи чудесните му свойства, и лагер на яростно заклеймяващи го, обосноваващи се с това, че Коранът позволява единствено джамията да бъде сборен пункт на правоверните, а кафето е не друго, а коварен дар на дявола и е забранено от пророка. Всъщност цялата тая полемика била предизвикана от хитрия сириец, който сам забогатявал, поддържайки тази шумотевица и спорове.
    Султан Сюлейман Великолепни се отнесъл с равнодушие към споровете и вълненията заради кафето. Но неговият приемник Мурад IV бил зле настроен към кафелюбителите. Всички кафенета били затворени, а посетителите им грозяло смъртно наказание, ако не се съобразяват със заповедите на падишаха. Световната история обаче показва, че гоненията не могат да пресекат и унищожат това, което се харесва на народа. В течение на векове в задните дворове на къщите продължили да съществуват тайно малки кафененца, които събирали на раздумка и ароматно питие поклонниците на кафето. От 18 век гоненията били прекратени. Кафенетата веднага започнали да процъфтяват, придобивайки характер на обществени клубове, където на чашка ароматно кафе и упойващия дим от наргилетата, правоверните обсъждали всякакви въпроси, най-често тези от политиката.
    Западна Европа също е превзета от кафето. Но тук нещата се развиват малко по-различно. Дълго време кафето оставало екзотична, скъпа и недостъпна напитка. Арабските търговци, опасявайки се от загуба на монопола си над търговията с този ценен продукт, много строго охранявали суровите зърна.
    Холандците били първите европейци, на които се удало да отгледат фиданка кафейно дърво. Много търговци, пътешественици и дипломати се опитвали да откраднат и тайно да пренесат в Европа ценните семена. Едва през 1616 г. щастието се усмихнало на холандеца Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока. Завръщайки се в родината си, той незабавно посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се погрижил по-натам за тях и отгледал от тях няколко фиданки „Кафе Арабика“. През 1658 г.,предприемчивите холандци създали и своя плантация кафе в колонията си на о. Цейлон (днес Шри Ланка).

    Чаша с кафе
    Първото публично представяне на кафето във Франция се осъществило през 1664 г., когато на официален обед в Лувъра Людовик XIV го опитал за пръв път. Впоследствие кралят издал указ, с който одобрил харесалата му напитка. Но всъщност откритото появяване на кафето във Франция е няколко години по-късно, през декември 1669 г. Това време е свързано със сложна дипломатическа борба, която водели помежду си Франция и Турция. Сюлейман Мустафа Ага – представителят на турския султан Мехмед IV, бил приет в двореца Сен Жермен ан Ле. До самото си заминаване той черпел гостите си с неизвестна напитка. Дипломатическите контакти не донесли някакъв положителен резултат, но затова пък кафето очаровало французите. Екзотиката на турската кафейна церемония – ярки, пищни и скъпи дрехи, слуги-негри, гореща черна напитка с непривичен вкус и възбуждащ аромат, се преплитала с уханието на тежък и омайно сладък ориенталски парфюм – всичко това поразило въображението и „запалило“ френските аристократи.
    И само няколко години след това, за разлика от холандците, французите получили шепа качествени зърна кафе, без да крадат, по съвсем честен начин. Тези зърна били подарък за краля на Франция Людовик XIV от султана на Йемен в знак на благодарност, че френският кралски лекар излекувал сериозно заболялото му ухо. И така през 1714 г. било засадено и първото кафейно дърво в парижката ботаническа градина.
    Людовик XIV се оказал страстен любител на кафето. Знаейки това и в знак на добра воля, холандската кралица му подарила фиданка кафейно дърво, което било посадено при поникналите вече растения в парника на парижката ботаническа градина. От израсналите фиданки впоследствие били създадени кафейни плантации във френските колонии в Южна и Централна Америка и Карибите.
    Първите няколко екземпляра кафейни дървета попаднали на о. Мартиника в Карибско море около 1720 г. благодарение на огромните усилия на Габриел де Клие, който първоначално се опитал да убеди парижките власти да му дадат няколко кафейни дръвчета, които да засади на острова. Получил отказ и сам откраднал 3 броя. Според преданието, по пътя му се случили разни случки – опитали се да му откраднат скъпоценната стока, обявили го за холандски шпионин, който нарочно изнася фиданките от Франция, макар че Мартиника си бил френска колония. Водата за пиене започнала да не достига, наложило му се да дели своята дажба вода с фиданките. В крайна сметка до острова все пак достигнало едното от кафейните дръвчета, което за радост, след засаждането успяло и да се прихване. От развилата се кафейна плантация на о. Мартиника впоследствие разнесли кафето из Хаваите и Мексико, и на болшинството острови в Карибско море.
    Италия[редактиране | редактиране на кода]
    В Италия кафето се появява в средата на 17 век. Венецианските търговци, узнавайки за чудотворното му въздействие върху организма, незабавно реагират и през 1645 г. на площад „Сан Марко“ във Венеция се открива първото кафене – „Кафе Флориан“. И до днес то е едно от най-известните и скъпи кафенета не само във Венеция, а и в целия свят. Италианците така се влюбват в кафето, че много скоро то става елемент от ежедневието им. Нещо повече – то става и тема на редица театрални представления като например известната пиеса на Карло Голдони „Магазинче за кафе“. Феновете на кафето издавали и списание – „Il Caffe“, което просъществувало само от 1764 до 1767 г., но дискутирало темите, които се обсъждали в кафенето: политика, право, наука и литература, карнавала.
    А според легендата монасите-капуцини от един от манастирите, разположени северно от Рим, изобретили капучиното – може би най-известното днес италианско кафе. Като всички аскети, и те били лишени от земните радости. Е, измислили своя мъничка такава – да пият кафето само с мляко, което преди това разбивали над гореща пара до получаване на обилна, пухкава пяна. Но за да бъде млечната пяна по-устойчива, в процеса на разбиването добавяли и по лъжичка гъста сметана. Така нелекият им път към Бога станал даже прекрасен. Славата на чудесната напитка бързо се разнесла из цяла Италия.
    И понеже светът все върви към усъвършенстване, самоукият механик Дузепе леко изменил технологията на приготвяне, изобретявайки първата „машинка“ за капучино. Тя се състояла от две отделения. В първото се нагрявала вода до пара, която по тръбичка попадала във второто отделение, а там с бъркалка се разпенвало млякото. И до днес всички кафеварки за капучино работят на този принцип. Появили се нови термини с италиански произход, отнасящи се до кафето: „баристас“ – тези, които умеят да приготвят еспресо, капучино, кафе-латте (кафе с мляко), кафе-ристретто (много силно), кафе-макиато (еспресо с мляко), кафе кон панна (кафе със сметана) ... И, мамма миа! – през 1948 г. италианският „баристо“ Ашил Гаджия изобретил кафеварка-еспресо, което довело до революция в приготвянето на кафе-еспресо, т.е. „кафе под налягане“.

    МКСпресо на международната космическа станция МКС
    МКС експресо машина (ISSpresso) е първата еспресо кафе машина, конструирана да се използва в космоса и е произведена от Argotec и Lavazza в публично частно партньорство с Италианската космическа агенция. Първото еспресо кафе е изпито от астронавтката Саманта Кристофорети на 3 май 2015 година.[13]
    Англия[редактиране | редактиране на кода]

    Лондонското Кафене „Роял“, картина от Уилям Орпен, 1912година.
    В консервативна Англия първото кафене било своевременно открито, но не в столицата, а в академичен Оксфорд в 1650 г. Две години по-късно дошъл ред и на второто кафене – вече в Лондон. По това време кафето струвало едно пени, а основните клиенти били студентите, които дори смятали, че срещу едното пени в кафенето научават повече, отколкото на лекциите в университета.
    Новооткритите кафенета след това се „специализирали“ горе-долу по следния начин – юристите се събирали в „The George“, за медиците любимо място станало „Baston“. Скоро кафенетата станали популярно място за изява и сред хората, изповядващи антиправителствени идеи, но когато крал Чарлз II решил да закрие тези „порочни“ места, неговата забрана просъществувала едва 11 дена.
    Надигналата се силна протестна вълна го принудила да промени волята си. Вратите на кафенетата се отворили отново, а репутацията на краля поувяхнала. Все пак в края на краищата основна напитка на англичаните си останал чаят, а не кафето, благодарение на Източноиндийската компания, която доставяла доста по-евтин чай от Индия.
    Русия[редактиране | редактиране на кода]
    Първият кафеман в Русия очевидно бил царят Алексей Михайлович Романов, комуто придворният лекар Самюел Колинс в 1665 г. започнал да предписва „познатото от перси и турци варено кафе“ като „изрядно лекарство против надменност, настинка и главоболие“. Но църквата считала, че кафето размътва мозъка и се стараела всячески да се противопостави на разпространението му.
    Синът му Петър I пък се „заразил“ от кафемания при посещението си у Николас Витсон – предприемач и търговец на кафе в Холандия. С присъщото си усърдие Петър I започнал да внедрява чудодейната напитка сред своите поданици. Царят повелил щедро да черпят с напитка от задморската билка на всички големи събирания и балове в двореца, дори и просителите в канцеларията и посетителите на царския музей. След Петър I покровителка на кафето станала Анна Йоанновна Романова, императрица Всероссийска, по чието нареждане през 1740 г. като едно от увеселителните заведения се открива „Дом на кафето“. Малко по-късно нов тласък в разпространението на кафето в Русия дали руските офицери, пребивавали във Франция през войната от 1812 г. Там те придобили навика да пият кафе и при завръщането си го въвели като елемент при посрещане на важни гости. Открити били и първите кафе-сладкарници, но по правило в тях влизала само светска отбрана публика. Не след дълго обаче в Москва и Петербург се появили и първите „литературни кафенета“, където започнала да се събира интелигенцията. Кафеманията дотолкова се разраснала, че в края на 19 в. дори женската прислуга, постъпвайки на работа, се уговаряла за полагаща се „кафе-почивка“.
    През 1884 г. в Петербург се открила международна изложба по градинарство. На нея всички многобройни желаещи имали възможността да се научат на изкуството да пекат кафе и да приготвят напитка от него. След тази изложба вносът на кафе в Русия се увеличил неимоверно.
    Бразилия[редактиране | редактиране на кода]
    Бразилия станала кафейна държава по малко романтичен начин. В XVIII век между френска и холандска Гвиана се случил пограничен конфликт. Роля на посредник за урегулирането му приела Бразилия. За глава на делегацията бил назначен Франческо де Мело Палета. До приключване на мисията си той се сприятелил с местния губернатор и го помолил за фиданка кафе, но понеже износът бил строго забранен, той, уви, му отказал. Палета успял да помири страните и преди да си тръгне организирал банкет в чест на подписването на примирието. На този банкет били поканени видни гости, естествено и губернаторът с жена си. А тя очевидно харесала умиротворителя, защото при изпращането му на следния ден му подарила букет цветя, сред които имало и резници от кафейно дърво... След известно време благодарение именно на тях Бразилия се превърнала в кафейна империя, чиито огромни плантации са „родени“ от букета на една жена.
    Индия[редактиране | редактиране на кода]
    И в Индия кафето се появява почти по същото време. Съгласно легендата, в 1670 г. мюсюлманският поклонник Баба Будан тайно изнесъл от Мека само 7 кафейни зърна, скрити в пояса му. Тези зърна той посадил в родното си място – Южна Индия, областта Чикмагалур. Днес този първи сорт индийско кафе се нарича „Old Chick“ и представлява 1/13 от износа на кафе от Индия. В чест на своя сънародник благодарните индуси нарекли родния му град Баба Будан, в чиито покрайнини и днес хората отглеждат кафе. А първите големи кафейни плантации в Индия са създадени от англичаните през 1840 г. в южните области на страната – около планината Майсур. След получаване на независимост през 1949 г. в Индия се създава самостоятелен отрасъл по отглеждане и производство на кафе. Понастоящем Индия е един от най-големите производители и износители на кафе в света.
    Биология на видовете кафе[редактиране | редактиране на кода]

    Илюстрация на растение от видаCoffea arabica заедно с плодовете и семената.
    Няколко вида храсти от род Coffea дават плодове от което може да се прави кафе. Двата основни вида, от които промишлено се добива кафе са Coffea canephora (познато още и като Coffea robusta) и C. arabica.[14]Оригиналният и високо ценен вид C. arabica, расте в югозападна Етиопия, в югоизточен Судан и северна Кения.[15] Другият основен вид – C. Canephora, расте в западна и централна субсахарна Африка, от Гвинеякъм Уганда до южен Судан.[16] Съществуват още няколко вида растения, от които може да се получи кафе – C. liberica, C. excelsa, stenophylla, mauritiana, and racemosa.
    Всички видове кафе принадлежат към голямото семейство Брошови. Представляват вечнозелени храсти или ниски дървета, достигащи до 5 m височина в диво състояние. Листата са тъмно зелени и лъскави, обикновено около дълги 10 – 15 cm и 6 cm широки. Цветовете са разположени в сгъвките на малките клонки, като съцветия от силно миризливи бели цветове, които цъфтят едновременно и дават овални плодове с размер около 1,5 cm.[17] Плодовете са зелени когато не са узрели, постепенно стават жълти и когато узреят стават най-накрая червени, преди да станат черни и да опадат. Всеки плод обикновено съдържа две семена, но около 5 до 10% от плодовете имат само едно семе.[18][19] Плодовете узряват за около седем до девет месеца.
    Coffea arabica е самоопрашващо се растение и в резултат на това семената са еднотипни, като качествата на родителското растение се запазват. Другите видове кафе – Coffea canephora, C. excelsa и C. libericaизискват кръстосано опрашване, което означава, че ценните качества на хибридите трябва да се селекционират изкуствено, а самото култивиране става чрез вегетативно размножаване[20] – от клонки и листа.

    Плантация в Бразилия


    Цъфтеж


    Завързал плод


    Плод в близък план


    Беритба в Етиопия
    Въздействие върху здравето[редактиране | редактиране на кода]
    Подобно на всички останали храни и напитки, кафето играе роля в нашето физическо и психологическо благополучие. През годините то е било обект на множество изследвания.
    Доказано е, че кафето увеличава бодростта и стимулира мозъчната дейност. Приема на умерено количество кофеин, който е една от основните съставки в кафето, увеличава скоростта с която се обработва информацията в мозъка и подобрява времето за реакция. Консумацията на кофеин се асоциира с повишена бодрост и стимулация на мозъчната дейност, водещи до подобрена концентрация при извършването на различни задачи, които изискват специално внимание и логическо мислене. Научни експерименти доказват ползите от кафе паузи по време на работа или докато човек учи, независимо дали е през деня или нощта.
    Кафето е богат естествен източник на антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали при обмяната на веществата. Свободните радикали са част от естествените процеси в организма, които възникват вследствие на клетъчния метаболизъм и чието естествено ниво може да бъде повишено под влияние на външни процеси като цигареният дим, инфекции, замърсявания, UV слънчеви лъчи. Натрупването на свободни радикали води до преждевременно стареене и болести, сред които някои видове рак, сърдечносъдови заболявания и др. Научни изследвания показват, че кафето съдържа значително количество антиоксиданти от групата на полифенолите и това го превръща в основен източник на антиоксиданти от този тип. Кафето намалява опасността от развитие на цироза на черния дроб при консумиращите алкохол. Консумиращите кафе по-рядко се сблъскват с болестта на Паркинсон. Кафето не предизвиква хипертония. Добре изпечените зърна кафе могат да унищожат бактерията Streptococcus mutans, която предизвиква кариес. Вече повече от десет години се използват кофеинови инжекции стимулиращи дишането на бебетата, когато то е остро нарушено.
    Друго от най-разпространените свойства на кафето е, че повишава настроението на консуматорите му. А това се дължи преди всичко на допамина. Точно той води до „пристрастяване“ с топлата напитка. Кафето по-добре от аспирина се справя с мускулните болки след напрегнати натоварвания. Любителите на кафе запазват в по-голяма степен свежестта както на дълготрайната, така и на кратковременната си памет. Кафето – разбира се, само при определени случаи – е полезно даже и за децата.[21]

  • Кафе - лате макиато - рецепта от Осата

    Лате Макиато е топла напитка, приготвена от еспресо и мляко, която произхожда от Италия. Перфектното лате макиато представлява 2/3 горещо мляко и 1/3 млечна пяна със слой еспресо по средата.

     

8 артикул(а)